Буда, Исус Христос, Мохамед…

Buddha, Jesus, Mochamed...

Ще започнем подред. Мухамед се е появил, понеже хората започнали да губят Учението, което е донесъл Исус Христос. Учение, което посредством любовта, прошката и истинското покаяние е било способно да изведе човека от илюзорността на този свят. Любовта наистина ни разкрива висшия духовен свят. Това е възможно чрез съединението на Личността на човек и неговата Душа благодарение на Дълбочинните чувства на любовта, благодарността и единството на всичко съществуващо, видимо и невидимо. Прошката – това е отказ от отмъщение, обида, привързаност към негативния опит, разбирането, че човек може да греши и даже да упорства в своите грешки. Но ние самите придаваме на това значение.

Прошката ни прави свободни. Истинското покаяние – това е признание на своето неправилно действие, начина на мислене и отказа от тях за напред. Действие в правилната посока. Всички тези действия са възможни насаме със самия себе си. Молитвената практика, както и медитацията позволяват на човек да достигне до чувственото разбиране на абсолюта, духовния свят. Когато учението донесено от Исус било превърнато в религия, с йерархия и подчинение, обредност без вътрешно преобразуване, се е наложило да се внесе отново (за кой ли път) истинското Знание. Така благодарение на Мохамед това Знание отново се появило сред хората. И отново след не продължително време хората модифицирали това Учение за власт над другите. Както и християнското учение, мюсюлманството било надробено на множество течения, всяко от които претендира да е истинно.

По нататък, действително, за нас е свойствено да прехвърляме отговорността за нашите проблеми на другите хора. Но в действителност ВИНАГИ самите ние се явяваме източници на нашите проблеми, понеже често не държим под контрол нашите мисли и емоции. А това са сериозни енергии. Каквото даваме на света, това и получаваме.

Думата “грях” според древногръцкия означава – покрай целта. За да се избавим от греха, всичко, което е нужно е да проумеем греха и да направим всичко както трябва. Тоест, образно казано, отново да опънем лъка, да коригираме посоката и да стреляме право в целта. НИКОЙ, НИКОГА няма да реши нашите проблеми, освен нас самите. Тъкмо за това на хората е била дадена от Твореца свободата на избор между духовното и материалното. На което отдадем предпочитанията си, това и израства вътре в нас.

СПАСЕНИЕ ИМА, но то не се намира във вечния телесен живот, а в свободата на Душата, получила опит и узряла в материалния свят. Но за това спасение е необходимо ние самите да осъзнаем, че ние не сме материално тяло, не сме банално парче месо с постоянните “искам” и “дай”. Човек е способен да излезе зад пределите на този ограничен материален свят и да премине на друго, духовно стъпало в своето развитие.

В действителност Исус Христос не е бил християнин, Мохамед – не е бил мюсюлманин, а Буда – будист. Всички те са били и си остават ВЕЛИКИ УЧИТЕЛИ, които споделили с хората Учението за свободата на Душата. И ако на едно дете се позволява да прави всякакви глупости, и не се прилагат усилия да бъде научено да разграничава лошото от доброто, то това дете (човечеството) е способно да се самоунищожи. Всичко започва от морално – нравственото разложение и в подхранване на своите желани и горделивост. Но си струва да осъзнаем своята същност, душата, както разберем нашето тук – в този свят – предназначение. Това развитие се прехвърля в духовния свят. Не някога си, след смъртта, понастоящем живеейки като роб, Не! Това е труд тук и сега! И разберете, това е внасянето на духовния свят в нашето ежедневие.

Учението за свободата на Душата има и е придобило ново звучене. Който търси, той ще намери, само по пътя на истината и самостоятелната работа над себе си е възможно да се промени, както човек, така и света като цяло. Целия свят е един единен организъм и от действията на всеки, неговите приоритети, зависи в какъв свят живеем!

Мир вам!

Създадено на 01 Октомври 2014,

Автор: Горски

Leave a Comment