Глупакът и истината

Fool and truth

Купил си Глупака Истина на пазара. Много изгодно, две думи няма по въпроса. Платил той за истината три глупави въпроса, при това получил два тупаника ресто – и тръгнал. Но да кажем, че е тръгнал – не бихме! С Истината на гърба изобщо не е лесно да се ходи. Който е опитвал той знае. Колкото е голяма, толкова е и тежка. Да се возиш на нея – никак не става, а на себе си да я носиш – далеко ли ще я занесеш?
Мъкне Глупака своята Истина, и се мае. Ех, жалко е да я хвърли, а пък е и плащал за нея.

Домъкнал се до дома жив.
– Къде се изгуби, Глупак такъв? – взела да се набира жена му.
Обяснил и Глупака всичко, както си е, само едно не могъл да обясни: за какво му е тази Истина и как да я ползва.

Лежи Истината насред улицата, и през никоя врата не влиза, посъветвал се с жената какво да я прави, как да я използва в домакинството. Въртели я и тъй, и иначе, и нищо не измислили. Даже да я сложат нямало никъде място.
– Какво ще правиш – няма къде да сложим Истината. – казала жената.
– Върви, – казала жена му, – продай тази своя Истината и много не питай
– колкото дадат, толкова. И без това никаква полза от нея.

Помъкнал я Глупака към пазара. Застанал на видно място и вика:
– Истина! Истина! На кого му трябва Истината – граби народе!
Но никой дори и не му обърнал внимание.
– Ей, народе! – вика Глупака. – Взимай истината – изгодно я давам!
– Не мерси, – отговаря народа. – На нас твоята Истина не ни е нужна. Ние си имаме своя, вярно не купена.
Ето че към Глупака се приближил един Умник. Повъртял се около Истината и пита:
– Кво става братчед, Истина продаваме а? Я кажи колко и търсиш?
– Не много, даже съвсем малко, – зарадвал се Глупака. – Ще ти я дам за едно благодаря.
– За благодаря? – сопнал се Умника. – И на това му викаш евтино, не, мерси, това не е за мен.
В същия момент се приближил още един Умник и взел да се интересува. Умували, умували, и решили да купят двамата заедно Истината. Така и станало.

Разрязали Истината на две части. Получили се две полуистини – всяка от половинките и по-лека, и по-удобна, от колкото цялата. Такива полуистини – ум да ти зайде.
Вървят Умниците по пазара и всички им завиждат. А после и другите търговци по техния пример станали да си майсторят полуистини. Режат търговците истината, с полуистина се запасяват. Сега къде-къде по-лесно ще си говорят един с друг. Там, където трябвало да се каже: „Вие сте подлец“ – казвали: „Имате труден характер“. Наглеца вече можели да нарекат пробивен човек, лъжеца – фантазьор. И даже вече нашия Глупак никой не ще нарече глупак.
За него ще кажат: „Инакомислещ човек“

Ето така се реже Истината!

Източник: Интернет

Leave a Comment