Обединени Славяни

Обединените славяни ще променят света
Slavic unification

Сигурен съм, че няма човек, който да не знае историята за кан Кубрат и синовете му, когато на смъртният си одър наредил да донесат сноп стрели и ги призовал да ги счупят. Когато стрелите били в сноп, никой от синовете му не успял да ги пречупи. Тогава Кубрат развързал снопа и започнал да чупи стрелите една по една. Така той завещал на синовете си винаги да са заедно и никога да не се делят, за да са силни и непобедими, защото иначе поединично ще са слаби и всеки ще ги сломи. Неговото най-ценно завещание било мъдростта, че „силата се крепи на единството“.

Тази стара притча изобщо не е изгубила своята актуалност. Всички виждаме как славянския свят днес е по разединен от всякога, Нашите народи са забравили завета на предците ни: „Ако живеете в ненавист, разпри и кавги, то ще погубите себе си и земята на вашите бащи и дядовци, които са я добили със своя велик труд“. Това е казал още през 12 век княз Ярослав Мъдри, владетел на Киевската Рус. Между другото нарекли го Мъдър, понеже Киевската Рус по време на неговото управление достигнала не само най-високото си материално, културно, но и духовно развитие. Което удостоило с международно уважение древната държава.

А какво се случва сега. Защо нашите близки народи, руските и украинските, всъщност явяващи се братски, почти се ненавиждат един друг? Защо толкова българи използват езика на ненавистта, когато става въпрос за Русия? Защо македонските управници провеждат анти българска политика вече повече от половин век? Изникват мнения, че в същност всички сме различни. Но, кой казва това, и защо го казва? Та нали ако проведем широка среща и всички тези народи, разменят своя опит, не исторически, а културен, даже етно културен, то с не въоръжено око ще се види поразителното сходство между всички ни. Това е така, защото имаме един общ корен – многовековна обща култура, сходни езици, общи традиции и общо духовно наследство. На основата на духовното взаиморазбиране и ценности се е сформирал нашия мироглед и образ на живот.

От тук излиза, че нашите народи са много тясно свързани и исторически, и културно, и генетично, ако искате дори и мистично. Именно за това продължаваме да сме едно цяло, като части на един цял организъм. Но защо този организъм боледува, защо няма цялостност, какъв е този вирус, който ни измъчва? С други думи какво или кой ни разединява или се опитва да разедини? Нека да поразсъждаваме.

Отговора на тези сложни въпроси лежи във вътрешна природа на самия човек, като същество. А тя е двойствена. Древните са казали, че човек – това е сбор от две начала: Духовно и Животинско. Животинското начало е – агресивно, винаги логично, динамично, то винаги се стреми да привлече вниманието към себе си, вниманието на човешката личност, за да и наложи своите програми и шаблони. То принадлежи на материалния свят и за това е смъртно. В християнството неслучайно го наричат облика на Лукавия. Неговата главна задача е да отвлече човека от неговия духовен път. В този случай се прилага хитрия аргумент във вид на въпрос – никой не знае дали има или няма вечен живот, защо да се мисли за това и да се губи време, а ако живота се дава само веднъж? Животинското начало също така действа и чрез горделивостта, множеството „ИСКАМ“, създавайки желанието в човек да обладае нещо или някой в този материален свят. Но всяко притежание в материалния свят – това е просто илюзия, понеже човек е смъртен. Духовното Начало произлиза от човешката Душа, то е по-силно от цялата материя взета заедно, и на него му принадлежи вечността. То не се бори, не вика, отворено е за всеки, който го открие и подходи към него с единственото желание да утоли своята духовна жажда. Ключа към Душата е духовната Любов. Синтеза на тези две начала е жизненоважен за свободата на избор на човека: дали ще избере временното и смъртното, подавайки се на програмите на Животинското Начало или ще избере духовния път чрез опознаване както на самия себе си така и на своята Душа. И каквото и да си мисли за Душата човек, живеещ в тесния спектър на триизмерния свят, това няма да промени факта, че тя съществува. Това е частичка от Бога, която всеки един от нас притежава. Даже вече на съвременните учени се е отдала възможността да я заснемат! Те направили снимка на прехода на Душата, тоест на процеса на нейното изчезване от материалния свят, както се случва по време на човешката смърт.

Човешката Душа

Как всичко казано до сега можем да съпоставим с днешния реален живот? Как се проявяват тези процеси във външния свят? Всичко се основава на човешкия избор. Това е единственото право, което му е дадено в материални свят, и това не е никак малко! Човек ежеминутно упражнява своя избор, избирайки между добро и зло, между материално и духовно. Този избор се извършва още в мислите на човек, той приема било мислите украсени от животинските стремежи, било мислите извиращи от духовното начало, неговата Душа. И никой не може да повлияе на този избор, той е лично наш. По този начин човек иска или не иска, през цялото време служи, по точно се явява проводник на волята не едно от двете начала, та нали „да се служи на двама господари е невъзможно“

А сега през призмата на горе казаното ако се обърнем към историята, можем с лекота да видим разликата в пътищата, които са избрали Западната цивилизация и славянския свят. В Западната цивилизация, която води своето начало още от Римската империя, винаги е властвал индивидуализма и рационализма, материалното винаги е доминирало над духовното. Затова и тази цивилизация се е градила на принципа „разделяй и владей“, тоест по-просто казано на принципа на завоюването, поробването и доминирането над другите народи. И най-очевидния факт потвърждаващ това е количеството на колониите, които са притежавали западните страни. Но славянските територии не са успели да завладеят. Тъкмо за това славянския въпрос винаги е бил актуален и е безпокоил „управниците на сета“ или така наречените архонти. Славянския свят още от древни времена се е основавал на преобладаващото начало на общинното над личното, духовното над материалното. Тъкмо за това в славянските земи толкова широко се е възприемала идеята на комунизма, на чиято основата е комуната, и нейните ценности се преплитат с християнските не един път.

Обединените славяни ще променят света

Целия този мироглед се е отразил и на правната система. Например в римското право е съществувала изборна система, където човек е имал право да изрази своето мнение. Но право на глас в Рим са имали далече не всички, освен това съществували много фалшификации по време на избори. За този факт пишат историците и археолозите, които на разкопките намирали персонални глинени плочки част от системата за гласуване, където името на кандидата е бил написан с един и същ почерк. Познат картинка, нали? А при славяните и техните предци е имало така нареченото „копно“ право (от думата „копа“, „купа“, тоест заедно). То просъществувало на някои места до XVIII век: например при запорожките казаци; кановете във Волжка България и техните братя от днешна България, където за решаването на важни въпроси кана свиквал съвет и наравно с болярите се взимало решение. Това право било много просто и функционално, защото всичко се е основавало не на законни норми, а на Съвестта. Всяко решение се взимало на базата на договорката, затова взетото решение е устройвало абсолютно всички присъстващи.
Излиза така, че щом нашите предци са намирали общ език един с друг, значи са притежавали висок нравствен и духовен потенциал. Затова на копата са се решавали не само битови въпроси, но и често са се провеждали душеспасителни беседи, признания и разкрития на провинените съплеменници. Неслучайно великия руски мислител И. А. Ильин е казал: „ Руския човек винаги е ценил свободата на духа повече от формалната правна свобода“.

Важно е да се отбележи и един друг славянски феномен – това са така наречените „старци“ или „божии хора“. Те били дълбоко почитани сред хората, на първо място заради своето свободомислие, духовна сила и непоколебимата вяра. Именно те със своята дейност, своите духовни подвизи предпазвали обществото от необмислени, тотални грешки, може да се каже, че постоянно са го вразумявали.

Ако внимателно разгледаме историята, то може да се проследи една ясна славянска закономерност: авторитета и общественото уважение на територията на славянските държави е можело да бъде заслужено по много начини, но не и с начина да се правят пари. Това между другото се явява една от главните приоритетни особености на Западната цивилизация. Та нали именно чрез парите тя „държи“ целия свят. При това заможни хора сред славяните е имало много, но никой от тях не се кичил със своето богатство. И сред народа всичко, което се е свързвало с големите пари се е считало за нечисто.

Жаждата на хората от запада да правят от всичко пари с времето е довела до потребителско отношение към ближните и обкръжаващата ги среда. Само ако се замислим какво би станало ако всичките 7 милиарда души на нашата планета живееха потребявайки толкова, колкото в Западна Европа и САЩ, то планетата ни отдавна щеше да е в пълен колапс. Поради животинския стремеж за по-голям дял от пазара и повече печалба, човек отдавна вече не се вижда, не се вижда и Душата. Има само отчети и прогнози. Само манталитета на славяните и тяхната широка Душа не влизат в тези прогнози. Тези народи никога не биха оправдали това, действията им често изглеждат алогични, но за изненада на всички често единствено правилни. Добър пример за това са думите в една песен, които много точно отразяват същността на невероятната славянска Душа: „Запомнете загадъчния тактически трик – когато отстъпваме ние всъщност вървим напред“. Какво от това ще разбере европееца? Та това не може да бъде възприето с ума, а с чувствата. А какво да кажем за щедростта. Тя все още е жива във всеки от нас, в нашия вътрешен свят. Какво ще се случи ако щедростта на славянската Душа докосне ума на другите народи и успее да пробуди тяхната хипнотизирана от шумолящия звук на банкнотите Душа? То тогава ще започне да се руши създадената от „господарите на света“ империя. Където единствения бог – са парите.

А какво са в същност самите пари, какъв е смисъла от настървеното им преследване трупане? Та тяхната власт над човека е една илюзия, и чувството на сигурност в утрешния ден, което създават е толкова крехко. Кой ако не ние славните знаем това толкова добре? Преживявайки революции, световни войни, преврати, национални катастрофи и резки смени на управление. Каква е била стойността на парите в тези тежки житейски моменти от живота на нашите предци? Още през 1919 година А. И. Куприн е казал „Още в този момент разбрах безсмислеността на вещите в сравнение с великата ценност на обикновения ръжен хляб. …Парите тогава не струваха дори и хартията, на която бяха отпечатани“. Ето така. Никой не може да бъде сигурен в утрешния ден, понеже материалния свят е променлив и нестабилен. Още повече, че стои на прага на глобални промени и смисъла от трупането на хартийки граничи с глупостта. Света става все по сложен и за нас, славяните в тази ситуация е жизнено необходимо да се научим да разбираме и да откликваме един на друг с отворена Душа. В книгата „АллатРа“ на А.Нових точно по този повод е написано: „Трябва да бързаме да се учим да чувстваме с Душата си, да постигаме прекрасното, защото всичко в този материален свят, в това число и човешкия живот не е нищо повече от мехурчета пяна на морски пясък“

Затова ние, обикновените хора, е нужно да преумножаваме не материалните си богатства, а духовните! При това няма смисъл да се пилеят средства за президенти и правителства, те никога не биха могли да подобрят обществото, ако това не е стремеж на самите хора. Всеки сам е длъжен да промени отношението си към живота, към себе си и към своите възможности. От цялото си сърце пожелае да смени начина си на живот от потребителски на духовно – съзидателен. Ежесекундно да контролира своите мисли, та нали доминиращата в съзнанието ни мисъл се явява фундамента на нашите действия. Да не позволяваме на животинските стремежи да управляват нашия живот. И тогава всичко ще стане!

И като завършек бих искал да кажа още няколко думи за Душата. Ако на запад са забравили, че Душата съществува и произнасянето на тази дума създава неудобство, то при нас, славяните още не всичко е загубено. Например в Руските територии винаги са броили не по количеството хора, тоест човешки тела, а по количество души, и това не е случайно. Затова всички ние, израснали от един корен, било то руснаци, украинци, беларуси, българи, македонци, сърби, черногорци, хървати, бошнаци, словенци, поляци, чехи или словаци – не просто знаем, че имаме Душа, но и често чувстваме нейните мощни пориви. Дори и често да ни е срам да си го признаем. И думите на А.Нових по един прекрасен начин описват това: „Още от дълбока древност се е считало, че духовно богатата Душа се явява най-ценното достояние за истински Човек“. Та нали не материалните блага, а именно Душата – това единствено Бог-атство, което притежава човек, ако действително извършва своя избор в нейна полза.

Какво ще изберете вие? Да бъдем или да не бъдем заедно всички славяни? …Да Бъдем!

Автор: Сергей Хитрун
добавил съм някои факти от нашата история за по-добра консистентност.

Leave a Comment