Духовна горделивост

Духовното ни развитие несъмнено ще ни срещне с множеството проявления на Духовната горделивост

Представям кратък наръчник за това с какви капани може да бъде осеян нашия духовен растеж, с искреното желание това да заостри вниманието ни, и да ни бъде от полза :)

Spiritual haughtiness


.

1. Един от коварните признаци за духовна горделивост се явява – Илюзорното не осъзнаване на горделивостта в себе си. Човек достигайки своите първи резултати в своето духовно развитие, започва да говори на околните, че Той или няма никакъв проблем с егото, или започва да демонстрира колко усилия му коства, за да отслаби хватката му. Това се явява, като проявление на суета, породена от самото его. Всички хора вървящи по този път минават изпитанието на чувството за собствена значимост, което е право противоположно на чувството на Божественото Достойнство.

2. Липса на Благодарност към тези, които са ви помогнали в труден момент от вашия живот, било то със съвет, действие или нещо друго. «Забравянето» на това, което е било важно тогава. Илюзията, че сте постигнали всичко само със свои усилия.

3. Теоретизиране на своите възгледи. Отсъствие на практика и преживян опит говори за това, че егото ви се намира извън контрол.

4. Отсъствие на отговорности. Отговорността означава следното: Всички ваши думи трябва да бъдат изживени в буквален смисъл.

Отговорността за своите мисли, думи и действия пред другите означава, това, което в дадения момент се явява правилно именно за Вас. Вие можете да го препоръчате на ближния, но с уговорката, че даденото решение не се явява панацея.

5. Желание за противопоставяне, отстояване на своята гледна точка. Шумните спорове, старание за разубеждаване на събеседника на всяка цена. Това е признак за присъствие на ментални блокировки – отживели убеждения и догми.

6. Не приемане на новото. Страх от промени, страхът от умирането на старото и раждането на новото, неизвестното. Влизането в зона на комфорт, считайки, че всичко е достатъчно и промени не са нужни, страх да се изгубим под натиска на трансформацията са често срещащи се признаци за духовна горделивост.

7. Осъждане на чужди гледни точки, методики, начин на живот или мироглед. Осъждането се явява защитна реакция на егото пред разширяването на собствения мироглед. Егото отчаяно се опитва да убеди съзнанието на Човек, че другите живеят неправилно и на нищо полезно не могат да го научат.

Spiritual haughtiness


.

8. Концентрация върху количеството, а не върху качеството. Това е уловка на егото, разпиляване на вашата енергия, без да имате конкретна поставена и планирана цел, тъй като тя се явява обусловена, склонна да се промени. Разсейването на вашите усилия на множество проекти, невъзможността, но желанието да се обхване необозримото се явява духовна алчност, едно от качествата на духовната горделивост. И това няма абсолютно никакво отношение към служенето. Грижете се за всяко едно ваше начинание като за собствено дете, обичайте го и му отделяйте нужното внимание.

9. Убеждението, че информацията се дава само на избрани, а не за всички. Поява на нови термини, усложняване на простото и достъпното, желанието да изглеждате ефектно – всичко това се явява липса на контрол над егото.

10. Концентрация не на служенето, а на това, вашите усилия да бъдат възнаградени. Първата стъпка към духовността се явява безкористността. Ако вие се научите да бъдете безкористни то вашите усилия ще бъдат отплатени. И парадокс тука няма. Плаща се на този, който дарява от Сърце. В противен случай, в човек може да възникне раздразнение, че го молят да помогне безплатно.

11. Раздаване от недостатъка, а не от излишъка. Понякога човек си мисли за това, как да помогне на някого да изкара пари, без да е построил сам стабилна основа под краката си. Или да се занимава с благотворителност, осланяйки се на мързела или неверието да живее в изобилие. Това се явява духовно лицемерие едно от проявленията на духовната горделивост. Ако вие самите не знаете или не можете – не предлагайте, а се научете, успейте, достигнете. И тогава дайте от изобилието си на ближния, било то пари, информация, енергия, любов, т.н.

12. Възприемането на самия себе си като учител, знаещ хората. Знанието на природата на егоизма и умението да се анализира все още не означава, че вие сте достигнали върха на Мъдростта. Това чувство на «знание на всичко за хората» носи на «учителя» удоволствие, понеже възниква илюзията за информираност по всеки един въпрос. Всъщност нали илюзия е следствие от страха пред неизвестното, завоалирано под психологическата маска на «знаещия човешката природа». За такъв човек най-страшната дум, която може да се откъсне от устата му е – «не знам». Всъщност познаването и предсказването на човешката природа не е способен никой, нито висшето Аз, нито великите Учители, лишени от дуалност. Защо? Съществува Вариативно пространство, Свобода на волята и Избор. Учителите и висшето Аз не притежават емоцията на страх от неизвестното: За тях всяко човешко решение се явява – Чудо! Те значат, че няма грешки, има само уникален Опит! Кажете, как можете да знаете човека? Знаели ли сте какъв е бил вчера? Но днес сутринта той се е събудил с нови чувства и мисли, обогатил се е с нов опит и знания, с него са се случили различни промени и събития. Въз основата на какво решихте, че познавате човека? На основата на предишен опит, изхождайки от това, че сте успели да предугадите неговите житейски ходове няколко пъти? Това е едно от най-мощните проявления на духовна горделивост.

Spiritual haughtiness


.

13. Чувството, че натрупаните знания са достатъчни. В този случай може да възникне желание за разпространение на полученото знание без необходимост от изучаване на Ново. Така, възникват идеологически и религиозни течения, притежаващи тясна специализация.

14. Емоционална реакция на това, което се явява урок. Гняв, обида, раздразненост и т.н., възникващи вследствие на натиск върху болно място се явяват само катализатор за началото на Урока. Тези, които са под контрола на духовната горделивост, отхвърлят урока, отказвайки да работят върху себе си.

15. Емоционално-ментална зависимост от чувството за «необходимост». За човека подвластен на духовната горделивост е чуждо чувството на любов към самия себе си. Точно за това му е толкова необходимо признанието и чувството, че е нужен, за да може да приема себе си през отражението на другите.

16. Чувството че сте избран, че сте изключителен. Уникални се явяват всички, но тук се има предвид, че дадения човек твърди, че е Необикновен, а всички останали са обикновени и еднообразни.

17. Духовна «умора». Човек си мисли, че е видял и познал достатъчно. Нищо не го удивлява и вдъхновява.

Източник: www.rdlove.ru

Leave a Comment